Софийска архитектура

На централните софийските тротоари ще видим един европейски град, дело на австрийски, немски и чешки архитекти, обогатен с идеите и вижданията на българските архитекти от началото на ХХ век. Интересни образци на различни стилове архитектура можем да намерим около Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като започнем от къщата по диагонал, която е построена през 1907 г. по поръчка на Димитър Яблански - финансист, бивш кмет на София и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, заедно с австрийския архитект Фридрих Грюнангер, блестящ интерпретатор на виенския барок в София. Той е автор на днешната резиденция на турския посланик, Синагогата и Софийската духовна семинария. 

В турската резиденция на бул. „Цар Освободител“ 19 в началото на ХХ век като военен аташе работи Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на модерна Турция. В София той преживява сантиментална любов с красивата и образована дъщеря на известен български генерал, който не дава благословия на двамата да се оженят. Днес в резиденцията на турския посланик се пази стаята с оригиналната мебелировка и обстановка в негова памет. 
В стил ар деко е домът на предприемчивия копривщенски преселник Дончо Палавеев, който се намира на ул. „Кракра“ 7 и приютява днешния Британски съвет. Дончо Палавеев е бил един от най-големите производители и търговци на тютюн в началото на ХХ век и животът в къщата е вдъхновение за писателя Димитър Димов да напише романа „Тютюн“. 
На съседната улица „Шипка“ 38 се намира един от образците на сецесиона в София - къщата на архитект Георги Фингов (1906-1908 г.). На колоната до входа на дома, големият български скулптор Андрей Николов извайва женска глава, за която се смята, че е масонски символ, тъй като архитект Фингов е член на ложата на „зидарите“.Трагичната съдба на архитекта е белязана от фалити и семейни драми, но въпреки това той успява да създаде едни от най-красивите постройки в София.

Софийска архитектура