Столицата на българския златен век

Преслав- столицата на българския “Златен Век” Площта между двете крепостни стени – на Външния и на Вътрешния град, както и близките околности, били същинската градска територия. Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищни квартали за обикновеното население. В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали, изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък.

Съвременникът на разцвета на някогашната българска столица Йоан Екзарх, описва великолепието й в своя “Шестоднев”.
Бляскавото архитектурно развитие на Преслав, както и цялата книжовна дейност, която се развива по време на управлението на цар Симеон ( от 893 до 927 г.), изграждат  истински “Златен век” на българската история.
Днес, голяма част от великолепието на някогашната столица, е съхранено в Археологически музей „Велики Преслав”, включен в движението “100 национални туристически обекта” под №98.

Преслав