A+ / A-

Плиска- първа столица на България

Плиска- първа столица на България

Като първа столица на българската държава, Плиска е неизменна част от многовековната ни история, до която е задължително да се докоснем. Основана на мястото на старо славянско селище, най-ранният надпис, в който се споменава наименованието Плиска, е върху така наречената Чаталарска колона, датирана от 822 г., открита при днешното село Хан Крум, област Шумен.


Средновековна Плиска е била разположена в обширна равнина и оградена със землено укрепление. Пространството на т.нар. Външен град обхващало площ от 23 кв.км. В отделни квартали живеело многобройното славянско население. Тук са открити останки на жилища и работилници-полуземлянки, както и основите на квартални църкви, на жилищни и стопански сгради.
В средата на Външния град на площ от 0,5 кв.км се намирал Вътрешният град, укрепен първоначално със землено укрепление, а през девети век – при хан Омуртаг – ограден с дебели каменни стени. Тук са се издигали дворци, църкви, бани, жилища и тайни проходи и тунели за хановете и болярите. Във вътрешния град е било разположено и третото концентрично укрепление – цитадела, защитена с тухлена стена, зад която се издигал Малкият дворец. Крепостните стени на Вътрешния град са били изградени от големи дялани блокове, споени с червен хоросан. В четирите ъгъла се издигали кръгли кули, по протежение на стените – петоъгълни, а на портите – четириъгълни кули.
Много са намерените тук, свидетелства, доказват процъфтяващата висока материална и духовна култура на прабългарите, недостигната от никой друг народ по това време.
Особен интерес за посетителите на останките от Плиска, представлява възстановената Източна порта на вътрешната крепост. Тя е била засводена и снабдена с двойни врати – падаща ( катаракта ) и двукрилна. Разкрити са още и Западната, Южната и Северната порта. Крепостните стени са завършвали с каменни зъбери. Широк път отвежда от Източната порта навътре – към най-внушителната постройка на Вътрешния град – Големият дворец, с Тронната зала. Дворецът е с класическата правоъгълна форма, също изграден от големи дялани каменни блокове. Датиран е от 9-и век. Бил е на два етажа и е изпълнявал функцията на тържествена представителна зала на българските владетели.
Сред руините на Плиска има останки от множество култови средновековни сгради, свързани както с езическата религия на прабългарите и славяните, така и с приетото през 865 година за официална религия - християнство.
На 1,5 км от Източната порта на Плиска, във Външния град, по каменен път се достига до Голямата трикорабна базилика, смятана за най-внушителната християнска черква от времето на покръстването на българския народ. Дълга е 100 метра и широка – 30 метра. Главният вход е фланкиран с две кули и отвежда до обширен, покрит с каменни плочи двор, ограден с дървена колонада. Около базиликата е разкрит голям манастир с останки от архиепископски дворец, трапезария, баня, пещи и други помещения, обитавани и ползвани от висшето духовенство. Точно тук, княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на книжовна школа. В близост до базиликата са намерени и части от мраморни колони, на които са били изписани имена на крепости, покорени от българските владетели.

Днес, Национален археологически резерват “Плиска” разполага с нова музейна сграда и експозиция, която показва бита и част от материалното и духовно наследство на населението, обитавало древната столица.

Плиска- първа столица на България